Износът на оръжия от Босна и Херцеговина се срина с 20%

След няколко години на растеж износът на отбранителната индустрия на Босна и Херцеговина отбелязва спад. През първите седем месеца на 2026 г. страната е изнесла с около 20% по-малко оръжие и боеприпаси в сравнение със същия период на миналата година.

Производителите посочват трудностите при снабдяването със суровини като един от основните проблеми, докато анализатори смятат, че компаниите са засегнати и от американските вносни мита, тъй като САЩ традиционно са един от най-важните пазари за босненската военна индустрия.

Променила се е и структурата на износа. През тази година сред водещите купувачи са предимно държави от Европейския съюз, Нидерландия, Чехия, Дания и Полша, докато износът за Съединените щати е намалял рязко след въвеждането на мита през 2025 г., показват данни на Службата за косвено данъчно облагане на Босна и Херцеговина.

В отбранителната индустрия на страната работят около 15 основни предприятия. Повечето от тях са собственост на правителствата на двата съставни ентитета, част са частни, а компанията Zrak от Теслич е собственост на Сърбия, съобщава РСЕ. 

Защо износът намалява

Босна и Херцеговина разполага с производствен капацитет както за въоръжение и боеприпаси по стандартите на НАТО, така и за съветски калибри, което ѝ позволява да обслужва различни пазари в Близкия изток, Африка, Европа и САЩ.

През 2026 г. обаче производителите се сблъскват с проблеми при доставките на суровини, по-високи цени и по-дълги срокове за доставка, свързани с геополитическите промени и увеличеното глобално търсене на оръжия.

„Все по-трудно е да се снабдим с необходимите материали, за да можем да завършим производството си“, заяви Славенко Ристич, собственик на „Технически ремонт Братунац“ (TRB), една от малкото частни компании във военната индустрия на страната.

Военният анализатор на портала Klix.ba Деан Джебич посочва, че световният пазар на суровини е силно разбалансиран.

„Не само цените на медта, никела, стоманата, волфрама и алуминия се повишиха значително, но и сроковете за доставка се удължиха сериозно, което влияе върху целия производствен процес“, обясни той.

Ристич отбелязва и че компаниите трябва да бъдат внимателни при сключването на договори заради международните ограничения и контрола върху крайните потребители.

„Имам предвид ситуацията с Израел и Украйна. Трябва да следим нашите продукти да не попадат на тези пазари“, каза той.

Босна и Херцеговина по принцип не изнася оръжия в райони, обхванати от война.

Според данните на данъчната администрация от 2019 г. насам няма пряка търговия с Украйна или Иран. Израел е внесъл през 2022 г. боеприпаси за малко под 100 000 евро, а Русия до 2023 г. е била само купувач, при това далеч от водещите пазари.

Износът е под строг контрол на държавните институции. Министерството на външната търговия и икономическите отношения издава разрешителните, но е необходимо одобрение и от външното, вътрешното и военното министерство, както и от разузнавателните структури.

Разрешение не може да бъде издадено без международно удостоверение за крайния потребител, предоставено от държавата купувач. Целта е да се предотврати попадане на оръжия на черния пазар или в държави и райони под санкции на ООН.

Европейските държави изместват САЩ

В продължение на години Съединените щати бяха сред основните пазари за босненски оръжия и боеприпаси.

След въвеждането през миналата година на мита от 30% върху стоки от Босна и Херцеговина обаче износът рязко намаля.

През февруари Върховният съд на САЩ отмени тези мита. Малко след това президентът Доналд Тръмп наложи универсална митническа ставка от 10% за всички държави. Няколко месеца по-късно износът от Босна и Херцеговина за американския пазар започна постепенно да се възстановява.

Промени се и географията на продажбите. 

През миналата година Ирак е внесъл от Босна и Херцеговина боеприпаси за близо 55 млн. евро благодарение на договор между иракското вътрешно министерство и компанията Igman от Кониц.

През първите седем месеца на тази година стойността е спаднала до малко над 900 000 евро и Ирак вече не е сред десетте най-големи пазара.

Нидерландия и Чехия са водещите купувачи на босненски боеприпаси през 2026 г., като общата стойност на покупките им е около 26 млн. евро.

Компаниите продължават да присъстват и на пазарите в САЩ, Близкия изток и Африка.

Данните за конкретните договори на отделните предприятия не са публични, но финансовите им отчети показват, че основната част от приходите идва именно от износ.

Славенко Ристич посочва, че TRB завършва годината със значителни договори за американския пазар и има присъствие в Близкия изток, Румъния и Германия.

От Външнотърговската камара на Босна и Херцеговина посочват, че не разполагат с точна информация какъв дял от приходите на военните предприятия идва от износ, но е очевидно, че той остава доминиращ.

„Това е специализирана индустрия, чиито производствени мощности и потребности далеч надхвърлят възможностите на вътрешния пазар“, отбелязват от камарата.

През миналата година над 90% от стойността на износа на военната индустрия на Босна и Херцеговина се е падала на боеприпаси, бомби, гранати, мини, ракети и други подобни продукти.

Индустрията се нуждае от модернизация

В Босна и Херцеговина има около 15 предприятия, които работят почти изцяло за военната индустрия. Общият брой на фирмите, които пряко или косвено са свързани със сектора, е значително по-голям.

Деан Джебич обяснява, че компаниите са силно взаимозависими. Като пример той посочва производството на артилерийски снаряд.

Взривателите се произвеждат в Binas в Бугойно, капсулите за тях в Ginex в Горажде, а крайният продукт се сглобява в Pretis във Вогошча.

Освен взаимната зависимост между предприятията, секторът е натоварен и от вътрешни проблеми, включително натрупани дългове и необходимост от модернизиране на производството.

Според Джебич Босна и Херцеговина все още е до голяма степен „заклещена“ в производството на продукти от епохата на Студената война, основно артилерийски и пехотни боеприпаси.

Във Федерация Босна и Херцеговина обаче се разработват инициативи за нови продукти, особено в областта на безпилотните летателни апарати.

През октомври 2025 г. премиерът на Федерацията Нермин Никшич заяви при посещение в компанията BNT в Нови Травник, че предприятието ще започне производство на дронове с механизми за пренасяне на товари.

Проектът обаче попадна в правен застой. През януари 2026 г. министърът на външната търговия и икономическите отношения Сташа Кошарац отне разрешителното на BNT за производство на дронове с аргумента, че са нарушени редица разпоредби на закона за производството на оръжия и военно оборудване.

Министерството заяви, че количествата и техническите характеристики на дроновете не съответстват на предварително декларираните данни, докато от BNT твърдят, че не са получили официално решение за отнемане на разрешителното.

Външнотърговската камара смята, че военната индустрия се нуждае от дългосрочна и контролирана подкрепа от държавните институции, особено като се има предвид, че голяма част от предприятията са публична собственост.

„Като собственици правителствата на ентитетите могат да подкрепят компаниите чрез увеличаване на капитала, инвестиции в нови производствени линии и технологии, преференциални кредити и гаранции, разработване на нови продукти, обучение на персонал и изграждане на лабораторни и изпитателни мощности“, посочват от камарата.

Във Федерация Босна и Херцеговина координацията, надзорът и развитието на сектора са поверени на Федералната дирекция за военната индустрия. Осем компании, собственост на правителството на Федерацията, работят самостоятелно, но получават стратегически и развойни насоки чрез дирекцията.

В Република Сръбска подобна структура няма, тъй като само две предприятия от сектора, „Космос“ в Баня Лука и „Орао“ в Биелина, са публична собственост.